ОБЕДИНЯВАНЕ СРЕЩУ РАДИКАЛИЗМА

Моралът на Корана забранява екстремизма

Както споменахме по-рано, Ислямските общества, начело с това от времето на Пророка Мохамед (Бог да го благослови и с мир да го дари), са били центрове на толерантност и доброжелателство към немюсюлманите. Историята на Исляма е пълна с примери, при които множество Християни и Евреи са потърсили и намерили убежище при Мюсюлманите. Имайки предвид този факт, във време, когато светът се нуждае най-силно от мир, Мюсюлманите трябва да развият един модел, основан на морала, който е заповядан в Корана и живота на Пророка Мохамед (Бог да го благослови и с мир да го дари), който да служи за образец на целия свят.

Радикализмът е напълно несъвместим с определения от Бог начин на живот. Бог описва Мюсюлманите като такива, които говорят внимателно, въздържат се от конфликти и сблъсъци, които са дружелюбни и въздържани дори към най-големите си врагове, които са скромни, търпеливи, състрадателни и любвеобилни. Коранът разкрива, че всички Пророци са били въздържани, благи и толерантни към останалите. Например Бог описва Ибрахим [Авраам] (м.н.) като “умоляващ, благ” (Коран, 9:114), а Пророка Мохамед (с.а.с) така:

По милост от Бог ти се смекчи спрямо тях. А ако беше груб, с жестоко сърце, щяха да се разотидат от теб... (Коран, 3:159)

Тъй като Мюсюлманите са единствено отговорни за разгласяване на морала на Корана и тъй като на тях им е забранено да бъдат тирани или насилници и от тях се изисква да говорят благо дори и с най-жестокия деспот, те не могат да бъдат екстремисти или радикалисти, защото тези групи защитават това, което осквернява морала, на който ни учи Коранът.

Радикализмът е идеологическо движение и политически подход, който е чужд на Исляма. Когато бъдат разгледани внимателно радикалните групи, постепенно става ясно, че те в действителност използват една компилация от комунистически лозунги и методи, или че са възприели “яростта на невежеството” (Коран, 48:26). Една от общите характеристики на тези идеологии е тяхната емоционална сила, основна причина за радикализма, която е напълно несъвместима с Божиите закони. Коранът описва Мюсюлманите като хора, които контролират своя гняв и които са благоразумни, сдържани и толерантни. Те винаги предпочитат помирението, за да достигнат до решения в рамките на взаимната толерантност и оптимизъм. Във всяка една ситуация те показват своята миролюбива и успокояваща страна. В един айят тези качества са разкрити така:

Които раздават и в радост, и в беда, и за сдържащите гнева си, и за извиняващите хората, - Бог обича благодетелните. (Коран, 3:134)

Мюсюлманите трябва да бъдат учтиви и почтителни, когато общуват с хора с различни вярвания и идеологии. Те никога не прибягват към сила или заплахи, защото тяхното задължение е ограничено до съобщаване на морала на Корана. И останалото го оставят на съвестта на отсрещната страна. Следният айят разкрива този подход така:

Призовавай към пътя на твоя Господ с мъдрост и хубаво поучение, и спори с тях по най-хубавия начин! Твоят Господ най-добре знае кой се е отклонил от Неговия път и знае напътените. (Коран, 16:125)

Бог заповядва на Пророците Муса [Мойсей] (м.н.) и Харун [Аарон] (м.н.) да говорят с Фараона и да направят това с благи думи:

“Идете при Фараона! Той наистина престъпи. И му говорете с благи слова, за да си припомни или да се побои!” (Коран, 20:43-44)

Фараонът е бил най-големият неверник и тиран на онова време. Той отрекъл Бог, обожествил себе си и бил деспот, който убивал и угнетявал вярващите (синовете на Израил). Бог обаче заповядва на Своите пророци да говорят “с благи слова”, когато го посетят. Забележете, че предписаният от Бог метод е за установяване на дружески диалог. Агитационни думи, изрази на гняв и разгорещени протести са несъвместими с модела на поведение и проповед, които Той повелява.

Следователно всички Мюсюлмани трябва да се въздържат от грубите, предизвикателни и изпълнени с гняв подходи, защото те противоречат на методите и същността на Корана. Вместо това Мюсюлманите трябва да усвоят толерантния, умерен, спокоен и разумен подход, който е описан в Корана. С други думи, те трябва да бъдат водещ образец за човечеството и да спечелят възхищението на хората от Ислямския морал и самите тях. Мюсюлманите също така трябва да постигнат голям напредък и да създадат изключителни творби на науката, културата, изкуството и естетиката, както и да живеят според Исляма по най-добрия начин, като по този начин да го представят на света.

НАЗАД