ОБЕДИНЯВАНЕ СРЕЩУ РАДИКАЛИЗМА

Грешките на радикалните Християни

По-голямата част от Християните се отнасят към членовете на останалите религии с толерантност, любов и уважение, които Библията изисква. Това е една много съществена – и много скорошна – тенденция. По време на втората половина от 20-и век убеждението на Християнския свят, че всички останали религии са напълно погрешни, до голяма степен бе изоставено и представата, че нехристияните не трябва автоматично да бъдат осъждани получи приоритет. Християнските писатели, изследователи и духовници често изказват този възглед. Организации, представляващи Християните, взеха решение да установят диалог и да се съюзят с другите религии, за да намерят разрешение на световните проблеми. Някогашният фундаментализъм отстъпи място на толерантността.

Все още обаче е възможно – макар и не често – да се натъкнем на Християнска нетолерантност и дори агресия към нехристияните. Някои религиозни фигури правят неоснователни изявления срещу другите религии и твърдят, че техните привърженици са предопределени за Ада. Изказвания като тези създават тревога в Ислямския свят. Някои Християнски лидери продължават да правят нападателни коментари относно Мюсюлманите, тълкуват погрешно Стария завет и твърдят, че в близко бъдеще ще настъпи война между Мюсюлмани и Християни. Или дори по-лошо, те твърдят, че една такава война е както необходима, така и неизбежна. В Стария завет са разказани истории на миналите народи, техните войни и настъпилите след това последици. Повечето от тях са характерни за онези времена и събития. Поради тази причина някои от разказаните в Стария завет събития трябва да бъдат оценени, имайки предвид условията през онези времена, и трябва да се избягва тълкувание на тези разкази с цел подкрепа на войната и конфликтите днес.

Една от основните грешки на Християнските екстремисти е тяхната вяра в Армагедон, който си мислят, че ще се случи преди пришествието на Месията. Това неоснователно вярване осквернява морала, на който Исус (мир нему) е учил своите последователи. Дори едно повърхностно прочитане на Новия завет показва, че Исус (м.н.) е препоръчвал любовта, мира и приятелството.

Християните трябва да знаят, че Мюсюлманите също очакват Второто пришествие на Исус (м.н.), защото това чудо е предсказано в Корана и хадисите на Пророка Мохамед (Бог да го благослови и с мир да го дари). Поради тази причина Мюсюлманите и Християните трябва съвместно да се подготвят за това пришествие. Най-добрата подготовка е усвояването на морала, който се харесва на Бог.

След като Исус (м.н.) се завърне, той ще нанесе поражение на всички атеистични идеологии и идолопоклоннически философии. Идеологии като фашизма и расизма ще изчезнат, светът ще бъде освободен от етническото насилие, тирания и несправедливост и човечеството ще се радва на мир, щастие и спокойствие. Поради тази причина набожните хора, които искрено се подготвят за това велико събитие, трябва да направят необходимото за създаване на основата на една такава среда, да се опитат да предотвратят конфликтите от всякакъв вид и да оставят след себе всички спорове, различия и враждебност.

Без съмнение Християните най-добре могат да представят необосноваността на всички тези възгледи и становища, които се опитват да попречат на диалога, основаващ се на взаимно разбирателство и уважение между двете общности. Истинските Християни трябва да покажат грешките на тези хора, както и на обществото, като напомнят, че Исус (м.н.) е повелявал на своите последователи да се отнасят добре към всички хора, да обичат своите врагове и да правят добро на тези, които ги мразят. С други думи, той не е призовавал към нетолерантност към нехристияните и не е подкрепял тези самозвани Християни, които се опитват да превърнат света в една голяма военна арена. Едно такова тенденциозно и изпълнено с омраза отношение към нехристияните, и особено към Мюсюлманите, се дължи на погрешното интерпретиране на Християнските учения и определени нерелигиозни идеологии. Сдържаните Християни трябва да покажат, че радикалните възгледи са противни на Християнските учения, така че да не се позволи на Християнската общност да се заблуди. Както казахме по-рано, радикализмът черпи сили от невежеството и Християните са морално задължени да предотвратят тази опасност. В Библията се казва така:

Защото такава е волята Божия – с добротворство да обуздаваме невежеството на безумните човеци... Всекиго почитайте, братството обичайте, от Бога се бойте... (1 Петър, 2:15-17)

Всички добросъвестни Християни трябва да поемат тази отговорност, защото войната и конфликтите, желани от радикалистите, ще донесат големи загуби, сълзи и страдание и на двете страни. Въздържането от предприемане на необходимите стъпки би било голяма грешка при положение, че едно съюзяване на всички вярващи би могло да премахне тази вероятност. Напрежението, към което екстремистите се стремят, може да бъде предотвратено от здравомислещите Мюсюлмани и Християни. Премахването на предразсъдъците и създаването на съюз на вярващите ще им позволи да изиграят водеща роля в установяването на световен мир. По този начин Християните и Мюсюлманите ще донесат мир и благополучие по света, точно както изисква нравствеността, която Бог ни е повелил.

НАЗАД