| НАЧАЛО | ЗА АВТОРА | ВРЪЗКА С НАС | СРОДНИ САЙТОВЕ |
| МЮСЮЛМАНИТЕ И ХОРАТА НА ПИСАНИЕТО Свобода на вярата и богослужението по Ислямските земи Започнало още от времето на Пророка Мохамед (Бог да го благослови и с мир да го дари), из управляваните от Мюсюлманите земи винаги е имало свобода на религията. Мюсюлманите покровителствали религиозната система, ритуалите, църквите и синагогите и духовните семинарии на Християните и Евреите. Клаузите, гарантиращи защитата на манастирите и църквите, са били съществени части от всяко едно от споразуменията, сключени между Мюсюлманите и хората на Писанието. Освен това споразуменията от по-ранните години давали възможност на Мюсюлманските пътници да си почиват в манастирите, разположени по пътищата. Това предполага, че Мюсюлманите са се опитвали да основат своите взаимоотношения и диалог с хората на Писанието върху взаимно уважение. Историческите документи разкриват, че множество Мюсюлмани са посещавали манастирите, за да пренощуват, да се нахранят или дори да проведат разговори с културна насоченост по време на своето пътешествие или военни походи. В повечето случаи хората на Писанието откликвали сърдечно на Мюсюлманите. Следните фрази, които са взети от споразумение, подписано от Халиф Умар, което е било предоставено на Абу Убайда от сирийските Християни, заслужават внимание:
Както е подчертано в Корана с айята: “ако Бог не отблъскваше едни хора с други, щяха да бъдат разрушени и манастирите, и църквите, и синагогите, и джамиите, където името на Бог се споменава много” (Коран, 22:40), Християнските и Юдейски места за преклонение са приемани от Мюсюлманите за святи места, където се споменава Божието име. И тъй като отговорност на всеки вярващ е да закриля тези места, то по време на цялото Ислямско владичество всички Еврейски и Християнски домове за преклонение са били закриляни, така че хората на Писанието да могат да се молят и отслужват богослуженията си както пожелаят. Така например исторически документи, написани по време на управлението на Абу Бакир, гласят, че на Християните от завладения по мирен път град Табаррия са били дадени гаранции, че църквите им няма да бъдат докоснати. Подобно, в споразумението, подписано след завладяването на Дамаск, се казва, че църквите няма да бъдат разрушавани нито пък завземани. Спогодбата на Умар с жителите на Йерусалим гарантирала защитата на всички места за преклонение. През периода на завоеванието на арменския град Дабил (Двин) по времето на Осман, гаранциите, предоставени на Християните, Евреите и зороастрийците (поклонници на огъня), осигурявали покровителство над всички места за богослужение.2 Освен това никога не са били отказвани реконструкцията на повредени църкви и строежът на нови манастири. Например манастирът “Св. Сергиус” вън от Медаин, който по-рано бил разрушен от Патриарх Мар Амме, бил застроен наново по време на управлението на Осман. Укба, управителя на Египет, съдействал за строежа на Несторийския манастир, църквата в Едесса (старото име на Урфа) била реконструирана по времето на Муавия и в Александрия била построена църквата “Св. Марко”. Това са само няколко примера на тази традиция. Фактът, че в днешни дни в Палестина, Сирия, Йордания, Египет и Ирак продължават да съществуват църкви и синагоги, доказва уважението на Мюсюлманите към останалите Божии религии. Синайският манастир, който е едно от важните святи места за Християните, намиращо на Синайската планина и разположената непосредствено до него джамия,е още един пример за толерантността на Мюсюлманите.По време на Ислямското управление хората на Писанието винаги са чествали религиозните си празници както си пожелаят. От време на време Мюсюлманското ръководство дори се присъединявало към тях. Едно писмо от Несторианския Патриарх Ишояб III (650-60) разкрива милостивостта и толерантността на Мюсюлманските лидери към хората на Писанието:
Бенджамин от Тудела, виден Еврейски пътешественик от дванадесети век, не е могъл да скрие учудването си от разбирателството и културата на съжителство, на които станал свидетел при посещението си в Ислямския свят, и изразил невъзможността за една такава религиозна толерантност и съвместно съществуване в Християнска Европа по онова време. Той също така казал, че Евреи и Мюсюлмани се молели заедно в гробниците на различните светци и светите места, че до синагогите били построени джамии и че всяко едно от религиозните общества празнува религиозните празници и на другото. 4 Тези исторически факти разкриват, че обратно на повечето неща, които четем днес, Ислямът е религия на мир и толерантност. Християни и Евреи са живели свободно под Ислямско управление и са се радвали на свобода на религиозните вярвания и идеи.
1. Majid Khadduri, "War and Peace in the Law of Islam", (Baltimore: The Johns Hopkins Press, 1955), 193-94.
|
Начало | Нека обединим сили | Общи ценности | Общи добродетели | Призив за мир
|