| НАЧАЛО | ЗА АВТОРА | ВРЪЗКА С НАС | СРОДНИ САЙТОВЕ |
| МЮСЮЛМАНИТЕ И Спокойствие по време на Ислямското управление Християните и Евреите се ползвали с най-висока степен на свобода и толерантност под Ислямско управление. По време на първите няколко века след Христа Евреите угнетявали Християните; след като последните придобили повече сила, тогава те започнали да угнетяват Евреите и дори и събратята си Християни, които спадали към други секти. През Средновековието властвало потисничеството на Католическата църква над всички Евреи и Християни, които не споделяли нейните догми. И някои от тях потърсили убежище при Мюсюлманите. Потисничеството и насилието, упражнявано от Византия над живеещите в Египет и другите области Християни доминиканци, жестокостите, на които били подложени Евреите и Православните Християни, които се изправели на пътя на Католическите кръстоносци, преследването на Евреите в Европа, а също така и политиката на жестокост и потисничество, прилагана върху Мюсюлманите и Евреите в Испания, никога не са се случвали по Ислямските земи. Един от най-съществените примери несъмнено е Османската империя. Патриархът на Анталия – Макариус, сравнява потисничеството на полските Католици срещу Православното население с Османското управление и прави следното заключение:
Избягалите от испанския деспотизъм Евреи открили мира и безопасността на Османска земя. Изселени от Испания и сблъскали се с още по-големи трудности в другите страни, където потърсили убежище, много от тях умрели от глад и жажда пред портите на градове, в които не били пуснати да влязат. Евреите, които били на борда на корабите от Генуа, били или жестоко експлоатирани, или продавани като роби на пиратите. Султан Баязид радушно приветствал Евреите в своята империя и за да бъде показано необходимото уважение и толерантност към Евреите, изпратил един ферман до всичките си провинции. Ферманът гласи следното:
Султан Баязид е известен в историята със своята набожност, като неговата радушност и толерантност са се основавали на морала от Корана. Друг пример на комфортен и богат живот, воден от Евреите на Ислямска земя, можел да бъде забелязан в Мюсюлманска Андалусия. Тази държава, която създала най-напредналата цивилизация в Европа по онова време, се характеризирала най-вече с религиозната си толерантност. Андалусия постепенно отслабвала поради постоянните атаки на испанските Християни. Гранада била нейната последна крепост и историческите документи отбелязват, че “тези, които не бяха видели пищността на Еврейския живот, не знаеха какво е това пищност”. По онова време Гранада е била най-безопасното място на света за Евреите. 3 Друг пример е Палестина, където Еврейските и Християнски общности се радвали на религиозна свобода, живеели в мир и безопасност и се занимавали с търговия и занаятчийство. Османската империя осигурила мир и сигурност в тази област в продължение на пет столетия, но оттогава насам такъв ред не е могъл да бъде установен. Свободата и толерантността, на които се радвал Йерусалим и околностите му по време на Османското управление, са описани от израелския бивш министър на външните работи Абба Ебан, както следва:
Не само в Палестина, но и в целия Ислямски свят Евреи, Християни и Мюсюлмани са живели заедно в мир и безопасност в продължение на векове. Хората на Писанието се занимавали с търговия и придобивали собственост колкото си пожелаят, така както можели свободно да избират и работят различни професии, така можели да заемат и длъжности в държавната администрация, а дори и в двореца. Те се ползвали с най-висшата степен на свобода на мисълта и словотот и са осъществили научни и културни постижения, които и днес все още са с нас. Те не са били лишени от социалните си права и се радвали на религиозна свобода. Например историческите източници разкриват, че Християнските лекари от Аббасидския дворец можели да четат Библия заедно със своите семейства и тези, които работели при тях, и никой не се бъркал в богослуженията им. Значението на науката и учените в Ислямския свят станало причина Еврейските и Християнските учени да бъдат под покровителството на самите халифи. Учени от различни религиозни движения се събирали на срещи, организирани от държавните управници, където се дискутирали научни въпроси. Еврейските и Християнски доктори имали възможност да обменят мнения с Мюсюлманските си колеги и множество медицински творби можело да се дискутират в присъствието на халифа или някой от неговите помощници. 5 Живеейки под Ислямско владичество, хората на Писанието вземат участие в един оживен културен живот. Мюсюлманските лидери засилили културната си протекция над завладените земи и изпращали всички културни трудове в столицата на Ислямската империя – Багдад, където те можели да бъдат изследвани от Мюсюлманските, Християнските и Еврейските учени. От своя страна всеки един от тях можел да преподава своите творби, базиращи се на тези изследвания, успоредно с религиозните си вярвания. По времето, когато Мюсюлманите подкрепяли науката и свободата на мисълта, Европа, центърът на Християнството, притежавала инквизиционни съдилища, които изгаряли хората на клада поради техните еретически, т.е. некатолически идеи или религиозни вярвания. Разбирането за справедливост на Мюсюлманските лидери станало причина множество Християни и Евреи да предадат своите дела на Ислямските съдилища, въпреки че те притежавали такива със собствените им закони. Поради нарасналия брой на заявленията на Християните в Ислямските съдилища през един период от време Несторианският патриарх Мар Тимотей I (780-825) се видял принуден да се обърне с предупреждение към Християните. 6 Тази ненадмината толерантност и справедливост по Ислямските земи се основавала на морала, на който ни учи Коранът. Мюсюлманските лидери, които били усвоили този морал, винаги успявали да постигнат мир, сигурност и справедливост по териториите си. Тази администрация, чийто приоритет били щастието и благоденствието на народа, създала една система, която ще служи за пример на множество поколения след това. Когато същите тези ценности на състрадание, милосърдие, справедливост, разбирателство, скромност, търпеливост, самоотверженост и набожност, произлизащи от морала на Корана, започнат да проникват в съвременните общества, то тогава ще бъде възможно да се създаде един световен ред, в който всички хора ще открият мира и сигурността.
1. Osman Turan, Turk Cihan Hakimiyeti Mefkuresi Tarihi (A History of the Ideal of Turkish World Sovereignty) (Istanbul: Nakislar Publishing, 1979), 193.
|
Начало | Нека обединим сили | Общи ценности | Общи добродетели | Призив за мир
|