ПРИЗИВ ЗА МИР
В СТАРИЯ И НОВИЯ ЗАВЕТ

Стихове от Стария и Новия завет, които
порицават тероризма и поощряват любовта и мира.

Забранени са всички форми на насилие и потисничество

Старият завет описва изключително подробно участта, която очаква тези, които извършват зло и се стремят да го разпространят, и предупреждава хората да не тръгват по този път. Изпадането в ярост и причиняването на вреда на останалите, опитът за отклоняването им от правия път, проливането на кръв и свадливостта, всичко това са форми на поведение, които не се харесват на Бог и които Той е забранил. Той порицава всички онези, които тръгнат по пътя на злото и потисничеството, като ни разкрива, че хора като тези никога няма да бъдат спасени. Някои от пасажите от Стария завет подчертаващи това са следните:

Симеон и Левий са братя, мечовете им са оръдия на жестокост; в съвета им да не влезе душата ми, и в събранието им да не участвува славата ми; защото те в гнева си убиха човек и по своя прищявка прерязаха жилите на телец; проклет е гневът им, защото е жесток, и яростта им, защото е свирепа; ще ги разделя в Иакова и ще ги пръсна в Израиля. (Битие 49, 5-7)

А нечестивците са като развълнувано море, което не може да се уталожи, и чиито води изхвърлят тиня и кал. Мир няма за нечестивците, казва Бог мой. (Исая 57, 20-21)

Чуйте словото Господне, синове Израилеви; защото Господ има съд с жителите на тая земя, понеже няма нито истина, нито милосърдие, нито богопознание на земята. Клетва и измама, убийство, кражба и прелюбодейство твърде много се разпространиха, и кръвнина върви след кръвнина. Затова ще се разплаче тая земя, и ще изнемощеят всички, които живеят на нея, с полските зверове и небесните птици; дори и морските риби ще загинат. Но никой да не спори, никой да не изобличава другиго; и твоят народ е като ония, които спорят със свещеника. (Осия 4, 1-4)

Галаад е град на нечестивци, опръскан с кръв. Както разбойници причакват човека, тъй сбирщина свещеници убиват по пътя за Сихем и вършат мръсотии. (Осия 6, 8-9)

Милосърден човек прави добро на душата си, а жестокосърден разрушава плътта си... на оня, който сее правда, наградата е истинска. Праведността води към живот, а който се стреми към зло, стреми се към смъртта си... Може да се обзаложиш, че порочният няма да остане ненаказан, а семето на праведните ще се спаси. (Притчи 11, 17-21)

Лукав човек зло крои, и на устата му - като че разпален огън. Коварен човек раздор сее, и шепотник приятели разделя. Неблагонамерен човек развращава своя ближен и го води към недобър път; замижва с очи, за да измисли коварство; захапвайки устни, извършва злодейство (той е пещ от злоба)... който владее себе си, по-добър е от завоевател на градове. . . (Притчи 16, 27-32)

Господ е далеч от нечестивите . . . (Притчи 15, 29)

Терористичните нападения, които причиниха смъртта на стотици хиляди хора, може да са имали различни причини. Но не трябва да се забравя, че хората, които извършват деяния като тези, не живеят според Ислямския морал и нямат страх от Господа.

В Стария завет много подробно са разкрити делата на хората, които вършат зло и сеят поквара, като се изяснява и че злонамерените ще си получат заслуженото. Но там също така се съобщава и че тези, които се разкаят ще бъдат приети като добродетелни ако съблюдават Божията религия:

Но вие казвате: "не е прав пътят Господен". Послушайте, доме Израилев! Моят ли път не е прав? Не са ли вашите пътища неправи? Ако праведник отстъпва от правдата си и върши беззаконие и затова умира, той умира поради беззаконието, що е извършил. И беззаконник, ако се обръща от беззаконието си, що е вършил, и извършва съд и правда, - ще върне душата си към живот. Защото той е видял и се е отвърнал от всички свои престъпления, каквито е вършил; той ще бъде жив, не ще умре. А домът Израилев казва: "не е прав пътят Господен!" Моите ли пътища са неправи, доме Израилев? Не са ли вашите пътища неправи? Затова Аз ще ви съдя, доме Израилев, всекиго според неговите пътища, казва Господ Бог; покайте се и се отвърнете от всички ваши престъпления, та нечестието да ви не бъде препънка. Отхвърлете от себе си всичките си грехове, с които сте грешили, и направете си ново сърце и нов дух; и защо да умирате, доме Израилев? Защото Аз не искам смъртта на умиращия, казва Господ Бог; но обърнете се - и живейте! (Иезекииля 18, 25-32)

... Така казва Господ: "... Аз кроя зло против вас и измислювам замисли против вас. Върнете се, прочее, всеки от лошия си път и оправете постъпките си и делата си." А те казват: "Напразно! Защото според своите замисли ще ходим и ще постъпваме всеки според упоритото си и нечестиво сърце." (Йеремия 18, 11-12)

Не бъдете като бащите си, към които се провикваха предишните пророци, думайки: Тъй казва Господ Саваот: "Обърнете се от лошите си пътища и от лошите си дела", но "те не слушаха и не Ми дадоха внимание", казва Господ. (Захария 1, 4)

Забранено е да нараняваш другите

Множество заповеди от Стария завет забраняват причиняването на вреда другиму, убиването, несправедливото управление или нелоялността.

Не убивай. Не прелюбодействувай. Не кради. Не лъжесвидетелствувай против ближния си. Не пожелавай дома на ближния си … (Изход 20, 13-17)

Не вършете неправда, кога съдите; не бъди пристрастен към сиромах и не угаждай на големец; съди ближния си по правда. Не ходи да клюкарствуваш между народа си и не въставай против живота на ближния си. Аз съм Господ (Бог ваш)... Не отмъстявай и не бъди злобен против синовете на твоя народ, но обичай ближния си като себе си. Аз съм Господ (Бог ваш). (Левит 19, 15-18)

За да се не пролива невинна кръв всред земята ти, която ти дава Господ, Бог твой, за дял, и да няма върху тебе (вина) за кръв. (Второзаконие 19, 10)

Избавяй водените на смърт, и не се отказвай от обречените на убиване. Ще кажеш ли: ето, ние не знаехме това? А Оня, Който изпитва сърцата, нима не знае? Оня, Който бди над душата ти, знае това и ще отдаде на човека според делата му. (Притчи 24, 11-12)

Да бъдеш добър към другите

Старият завет съдържа множество стихове повеляващи братство и любов, самопожертвувателност и смиреност. Както на Мюсюлманите, така и на Евреите и Християните е заповядано да се отнасят добре към другите, да вършат добри дела, никога да не се отклоняват от праведния път, както и да бъдат кротки, толерантни и снизходителни. Някои примерни стихове са:

Посейте за себе си по правда, пожънете с милост... Орахте нечестие, пожънахте беззаконие, ядохте плода от лъжата, защото си уповал на своя си път, на многото си силни мъже. (Осия 10, 12-13)

А те мразят оногова, който изобличава при портите, и се гнусят от оногова, който говори правда. И тъй, задето тъпчите сиромаха и вземате от него подаръци жито, вие ще построите домове от дялан камък, ала няма да живеете в тях; ще насадите хубави лозя, ала вино от тях няма да пиете. Защото Аз зная, колко многобройни са вашите престъпления, и колко тежки са вашите грехове; вие сте врагове на правия, вземате подкуп и изопачавате в съда делата на сиромасите. Поради това разумният е безмълвен в това време, защото времето е лошо. Търсете доброто, а не злото, за да останете живи - и тогава Господ Бог Саваот ще бъде с вас, както вие казвате. Намразете злото, обикнете доброто и възстановете правосъдие при портите. . . (Амос 5, 10-15)

Хората биват призовани да се държат добре

О, човече, казано ти е, що е добро, и какво иска от тебе Господ: да работиш справедливо, да обичаш милосърдни дела и смирено да ходиш пред твоя Бог. (Михей 6, 8)

Докога ще съдите несправедливо и ще показвате пристрастие към нечестивците? Давайте правосъдие на сиромах и на сирак; бъдете справедливи към потиснат и беден. Oтървайте сиромаха и бедния, изтръгвайте го из ръката на нечестивците. (Псалми 81, 2-4)

Непорочността на простодушните ще ги ръководи, а лукавството на коварните ще ги погуби. Богатството няма да помогне в деня на гнева, а правдата ще избави от смърт. Правдата на непорочния уравня неговия път, а нечестивецът ще падне поради своето нечестие. Правдата на простодушните ще ги спаси, а беззаконниците ще бъдат хванати от своето беззаконие. (Притчи 11, 3-6)

Праведните желаят само добро, нечестивите ги очаква гняв. (Притчи 11, 23)

Който се стреми към добро, той дири благоволение; а който дири зло, то го и намира. (Притчи 11, 27)

На нечестивец пътят е гнусота пред Господа, а който ходи по пътя на правдата, него Той обича. (Притчи 15, 9)

С милосърдие и правда се грях очиства, и със страх Господен се зло отклонява. Кога пътищата на човека са угодни Господу, Той и враговете му примирява с него. По-добре малко с правда, нежели много печалби с неправда. (Притчи 16, 6-8)

Пътят на праведните е отклонение от зло. . . (Притчи 16, 17)

Да ти се не ревнат лошите човеци, и недей жела да бъдеш с тях, защото сърцето им насилство крои, и устата им за лошо говорят. (Притчи 24, 1-2)

Не замисляй зло, нечестивецо, против жилището на праведника, не опустошавай мястото на покоя му, защото седем пъти ще падне праведник - и ще стане; а нечестивите ще паднат в погибел. Недей се радва, кога врагът ти падне, и сърцето ти да се не весели, кога се той препъне. Инак, Господ ще види, и това в Негови очи няма да бъде угодно, и Той ще отдръпне от него гнева Си. Недей негодува против злодейци и недей завижда на нечестивци, защото злият няма бъднина… (Притчи 24, 15-20)

Човек е задължен да бъде на страната на мира

Така както на Мюсюлманите, така и на Евреите и Християните им е заповядано да се въздържат от воденето на войни и да поддържат мира. Книгата "Християнски морал" описва начинът на поведение, което един Християнин трябва да притежава според Стария и Новия завет, и обобщава тази ситуация със следните думи: "Борбите споменати в Свещената Книга са проведени с цел самозащита." (Тургай Уджал, Християнски морал, Дерек Малкълм, септември 2000, стр. 51) Забранено е да се нараняват цивилни, като например деца, по време на война.

Когато закрепна царството в ръцете му, той уби слугите си, които бяха убили царя, баща му. Но децата на убийците не уби, защото е писано в книгата на Моисеевия закон, в която Господ заповяда, думайки: "бащите да не бъдат наказвани със смърт заради децата, и децата не трябва да бъдат наказвани със смърт зарад бащите...". (2 Царе 14, 5-6)

Когато религиозният морал стане властващ, според Стария завет...

По същия начин както Исляма, така и Християнството и Юдейството предлагат един образцов модел на обществото. Със своята силна вяра, пристойно поведение и внимателното спазване на Bowiite откровения, пратениците, които Бог е изпратил къто пътеводители на човечеството, представляват най-добрият пример. Поради тази причина от най-голямо значение за вярващите е да се опитат да усвоят нравствеността на пророците като своя и да живеят по подобен на тях начин. Ако всички добри черти на характера, до формирането, на които води религиозния морал, бъде успяно да се разпространят из цялото човечество, то обстановката, която ще настане по света ще наподобява на тази в рая. В едно такова общество кошмарите на анархия и тероризъм ще изчезнат. Защото тези, които вярват и се страхуват от Господа, поради безусловното им спазване на Божиите закони, силно ще отбягват всички форми на зло и поквара. Светът ще се изпълни с мир и разбирателство, хората ще бъдат въздържани и разбрани. Старият завет описва, посредством редица примери, начина на живот, който ще настъпи веднъж след като религиозния морал стане преобладаващ, така:

Тогава ще се въдвори съд в тая пустиня, и правосъдие ще пребъдва в плодоносното поле. И дело на правдата ще бъде мирът, и плод на правосъдието - спокойствието и безопасността вовеки. Тогава народът ми ще живее в мирни жилища и в безопасни селища и в покоищата на блажените. (Исая 32, 16-18)

Пустото и безводното място ще се развеселят и пустинята ще се възрадва и ще цъфне като крем. Ще цъфти изобилно, и ще се развесели дори с радост и песни... Те ще видят славата на Господа, величието на нашия Бог. Укрепете немощните ръце и утвърдете ослабналите колена. Кажете на ония, които са с уплашено сърце: Укрепете се! Не бойте се!... Тогава очите на слепите ще се отворят и ушите на глухите ще се отпушат. Тогава куцият ще скача като елен и езикът на немия ще пее, защото в пустата земя ще избликнат води и потоци в пустинята. (Исая 35, 1-6)

Който ходи праведно и говори справедливо, който презира печалбата от насилствата, който отърсва ръцете си от дароприемство, който запушва ушите си, за да не чуе за кръвопролитие, и който затуля очите си, за да не види
злото, - Той ще обитава на високо; крепостите на канарите ще бъдат мястото на защитата му; хлябът му ще му се даде, водата му няма да липсва. (Исая 33, 15-16)

... Разкъсай оковите на неправдата, развържи връзките на ярема, и угнетените пусни на свобода и всеки ярем разкъсай; раздели хляба си с гладните, и скитниците сиромаси заведи у дома си; видиш ли гол, - облечи го, и от еднокръвния си не се крий. Тогава твоята светлина ще се яви като зора, и твоето изцеление скоро ще процъфти, и твоята правда ще тръгне пред тебе, и слава Господня ще те придружава. Тогава ти ще позовеш - и Господ ще чуе, ще извикаш - и Той ще каже: ето Ме! Кога отстраниш изсред себе си ярема, престанеш да дигаш пръст и да говориш оскърбително, и отдадеш на гладния душата си и нахраниш душата на страдалеца, - тогава твоята светлина ще изгрее в тъмнината, и мракът ти ще бъде като пладне. (Исая 58, 6-10)

Препоръките на Новият завет за свят изпълнен с мир и любов

... "Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум". Тази е първа и най-голяма заповед, а втора, подобна ней, е: "Възлюби ближния си като себе си". (Матей 22, 37-39)

Новият завет на Християните също съдържа множество пасажи, които забраняват злото и потисничеството. Хората биват призовани да бъдат снизходителни, толерантни и отстъпчиви във свеки един момент. Ето така Християнството изисква от хората да бъдат отзивчиви и жизнерадостни, както и да странят от конфликтите. Християните, които следват заповедите, разкрити от Пророка Исус (мир нему), и които усвояват неговия морал като собствен, са представени в сура Хадид на Корана по следния начин:

Сетне проводихме по стъпките им Нашите пратеници, и проводихме след тях Иса, сина на Мариам, и му дадохме Евангелието, и вложихме в сърцата на онези, които го последваха, състрадание и милосърдие. . . (Коран 57: 27)

В един друг айят (Коран 5:82), Бог повелява: "... ще откриеш, че от тях най-близки по любов към вярващите са онези, които казват: “Ние сме християни.” Така е, защото сред тях има свещеници и монаси, и защото не се възгордяват." и похвалва Християните, които се обръщат към Него с искрено сърце и душа.

Тези положителни черти на характера на Християните са основани на законите от Библията. На тях им е повелено да отвръщат на злото с добро, да обичат безусловно останалите човешки същества и да помагат на изпадналите в нужда без да очакват нищо в замяна. Всъщност за изразяването на "безусловната любов" на вярващите към Господ и останалите вярващи в Новия завет е използвана специална дума. Една творба, която има за предмет Християнството, описва тази ситуация така:

"Думата 'братска любов (братска вечеря - англиската дума agape)' е използвана 116 пъти в 105 стиха на Новия завет. Това представлява една много силна форма на обич. Сдружението Agape просто означава "Сдружение на любовта". Нашето духовенство достига до тези, които са в нужда, но не е необходимо да дават нищо в замяна." (Agape Enterprises (Сдружение Ъгейп); http://www.agape-net.org)

Множество пасажи от Новия завет повеляват на хората да се въздържат от злото и проливането на кръв, и ги насърчават да проявяват благоприятно поведение.

Безусловна любов и състрадание

"Нова заповед ви давам, да любите един другиго; както ви възлюбих, да любите и вие един другиго." (Йоан 13, 34)

Любовта да бъде нелицемерна; отвръщайте се от злото, прилепяйте се към доброто; бъдете един към други нежни с братска любов; преваряйте се в почет един към други; в усърдието не бивайте лениви; духом бъдете пламенни; Господу служете; бъдете радостни в надеждата; в скръбта бивайте търпеливи, в молитвата - постоянни; помагайте на светиите в техните нужди; залягайте да бъдете страннолюбиви; благославяйте вашите гонители; благославяйте, а не кълнете. (Римляни 12, 9-14)

Не дължете никому нищо, освен взаимна любов; защото, който люби другиго, изпълнил е закона. Защото заповедите: не прелюбодействувай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствувай, чуждо не пожелавай, и всяка друга заповед се съдържа в тия думи: възлюби ближния си като самаго себе си. Любовта не прави зло на ближния; и тъй, любовта е изпълнение на закона. (Римляни 13, 8-10)

Вам пък Господ да наспори и преумножи любовта един към друг и към всички, каквато имаме и ние към вас. (1 Солуняни 3, 12)

Един от книжниците... и Го попита: "Коя е първа от всички заповеди?" А Иисус му отговори: "Първа от всички заповеди е: 'Слушай, Израилю! Господ, Бог наш, е един Господ, и възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичкия си разум, и с всичката си сила'... Втора, подобна ней, е: 'Възлюби ближния си като себе си'. Друга заповед, по-голяма от тия, няма."

Книжникът Му рече: "Добре, Учителю! Ти право каза, че Бог е един, и няма друг, освен Него; и че да Го любиш от все сърце, и с всичкия си разум, и с всичката си душа, и с всичката си сила, и да любиш ближния като самаго себе е повече от всички всесъжения и жертви." (Марк 12, 28-33)

След като сте очистили душите си с послушност на истината чрез Духа, за нелицемерно братолюбие, обичайте се постоянно един други от чисто сърце. (1 Петър 1, 22)

Най-сетне, бъдете всички едномислени, състрадателни, братолюбиви, милосърдни, дружелюбни, смиреномъдри; не връщайте зло за зло, или хула за хула, а, наопаки, благославяйте, като знаете, че към това сте призвани, за да наследите благословение. (1 Петър 3, 8-10)

А най-вече имайте усърдна любов един към други, защото "любовта покрива много грехове". Бъдете страннолюбиви един към други без ропот. Служете един другиму, всеки с оная дарба, каквато е приел, като добри разпоредници на многоразличната Божия благодат. (1 Петър 4, 8-10)

Да обичаш врага си

Слушали сте, че бе казано: "Обичай ближния си, и мрази врага си". Аз пък ви казвам: "Обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят". (Матей 5, 43-44)

Но вам, които слушате, казвам: обичайте враговете си, добро правете на ония, които ви мразят, благославяйте ония, които ви проклинат, и молете се за ония, които ви пакостят. На тогова, който те удари по страната, обърни и другата; а на оногова, който ти отнеме горната дреха, не пречи да ти вземе и ризата. Всекиму, който ти проси, давай, и от оногова, който взима твое нещо, не изисквай назад. И както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях. И ако обичате ония, които вас обичат, каква вам награда? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат. И ако правите добро на ония, които и вам правят добро, каква вам награда? Защото и грешниците правят същото. И ако давате заем на ония, от които се надявате да го получите назад, каква вам награда? Защото и грешниците дават заем на грешници, за да получат същото. Но вие обичайте враговете си, и правете добро, и назаем давайте, без да очаквате нещо; и ще ви бъде наградата голяма . . . (Лука 6, 27-35)

Пристойно поведение

Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани. Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога. Блажени миротворците . . . (Матей 5, 7-9)

Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъдени; прощавайте, и простени ще бъдете; давайте, и ще ви се даде: мярка добра, натъпкана, стърсена и препълнена ще изсипят в пазвата ви; защото, с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери. (Лука 6, 37-38)

А защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в твоето око не усещаш? Или, как можеш каза на брата си: остави, брате, да извадя сламката от окото ти, когато сам не виждаш гредата в твоето око? Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си. (Лука 6, 41-42)

И тъй, като избраници Божии, свети и възлюбени, облечете се в милосърдие, благост, смиреномъдрие, кротост, дълготърпение, като се търпите един други и си прощавате взаимно, ако някой има против някого оплакване... А над всичко това облечете се в любовта, която е свръзка на съвършенството. (Колосяни 3, 12-14)

Прочее, братя мои, за това, що е истинно, що е честно, що е справедливо, що е чисто, що е любезно, що е достославно, за това, що е добродетел, що е похвала, - само за него мислете. (Филипяни 4, 8)

... "Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат". И тъй, покорете се Богу; опълчете се против дявола, и той ще побегне от вас. Приближете се към Бога, и Той ще се приближи към вас; очистете ръце, грешници, изправете сърца, двоедушни. Понесете страдания, плачете и ридайте: смехът ви нека се обърне на плач, и радостта - на тъга. Смирете се пред Господа, и ще ви въздигне. Не се клеветете, братя: който клевети брата или съди брата си, той клевети закона и съди закона; ако пък съдиш закона, ти не си изпълнител на закона, а съдия. Един е Законодателят и Съдията, Който може да спаси и погуби: а ти кой си, който съдиш другиго? (Яков 4, 6-12)

Помагане на нуждаещите се и вършене на добро

Защото няма добро дърво, което да дава лош плод, нито лошо дърво, което да дава добър плод. Понеже всяко дърво се познава по своя плод; защото не от тръни берат смокини, нито от къпина късат грозде. Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася добро, а лошият човек от лошото съкровище на сърцето си изнася лошо; защото от препълнено сърце говорят устата му. (Лука 6, 43-45)

А вие, братя, не падайте духом, кога вършите добро. Ако ли някой не послуша думите ни в това послание, забележете го и не се сношавайте с него, за да се засрами; и го не смятайте за враг, а го наставлявайте като брат. (2 Солуняни 3, 13-15)

И питаше го народът и казваше: какво тогава да правим? Той отговори и им рече: който има две дрехи, нека даде ономува, който няма; и който има храна, нека прави същото. Дойдоха и митари да се кръстят, и му рекоха: учителю, какво да правим? А той им отговори: не изисквайте нищо повече от това, що ви е определено. Питаха го тъй също и войници и казваха: а ние какво да правим? И рече им: никого не притеснявайте, не клеветете, и задоволявайте се с вашите заплати. (Лука 3, 10-14)

С всичко ви показах, че именно така трябва да се трудите и да поддържате слабите, а още и да помните думите на Господа, защото Сам Той каза: "По-блажено е да се дава, нежели да се взима". (Деяния 20, 35)

Имаш ли служба, пребъдвай в службата; учител ли си, - в учението; наставник ли си, - наставлявай; дарител ли си, - дарувай простосърдечно; предстоятел ли си, - предстоявай с усърдие; благотворител ли си, - благотвори на радо сърце. (Римляни 12, 7-8)

Защото такава е волята Божия - с добротворство да обуздаваме невежеството на безумните човеци, като свободни, не като употребяващи свободата за було на злобата, а като раби Божии. Всекиго почитайте, братството обичайте, от Бога се бойте... (1 Петър 2, 15-17)

"Защото, който обича живота и иска да види добри дни, нека държи езика си от зло и устата си от говорене коварни думи, нека се отклонява от зло и да прави добро, нека търси мир и да се стреми към него, защото очите на Господа са обърнати към праведните, и ушите Му - към молитвите им, а лицето Господне е против ония, които правят зло, за да ги изтреби от земята." (1 Петър 3, 10-12)

Отбягване на злото и поддържане на мира

Отде у вас тия вражди и разпри? Нали оттам, от вашите сладострастия, които воюват в членовете ви? Желаете, пък нямате; убивате и завиждате, а не можете да достигнете; препирате се и враждувате, а нямате, защото не просите. Просите, а не получавате, защото зле просите, - за да го разпилеете във вашите сладострастия. Прелюбодейци и прелюбодейки! не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? Който, прочее, поиска да бъде приятел на света, враг става на Бога. (Яков 4, 1-4)

Всяко огорчение и ярост, гняв, вик и хула да бъдат далеч от вас заедно с всяка злоба; но бивайте един към другиго добри, състрадателни, прощавайки си един другиму, както и Бог ви прости... (Ефесяни 4, 31-32)

Блажени миротворците . . . (Матей 5, 9)

Ако е възможно, доколкото зависи от вас, бъдете в мир с всички човеци. Не отмъщавайте за себе си, възлюбени, а дайте място на Божия гняв. Защото писано е: "Отмъщението е Мое. Аз ще отплатя, казва Господ". И тъй, ако врагът ти е гладен, нахрани го; ако е жаден, напой го; защото, вършейки това, ти ще струпаш жар на главата му. (Римляни 12, 18-20)

Бъдете внимателни към себе си. Ако съгреши против тебе брат ти, смъмри го и, ако се покае, прости му. (Лука 17, 3)

НАЗАД