ХОРАТА НА ПИСАНИЕТО В ИСЛЯМА

Мюсюлманите и хората на Писанието

Мюсюлманите, Християните и Евреите притежават общо религиозно богослужение, закони и морални ценности и са изправени пред едни и същи опасности, и призовава хората на Писанието (Християни и Юдеи) да се обединят с Мюсюлманите като вярващи събратя и да се противопоставят на атеизма, антирелигиозността и социалната, а също така и морална дегенерация.

С една дума, това е покана за разпространяване на добродетел из целия свят, призив към всички Евреи, Християни и Мюсюлмани, които са искрени, добросъвестни, толерантни, отзивчиви, отстъпчиви, разумни, целомъдрени, миролюбиви и честни, да признаят, че вярваме в един и същи Бог и се стремим да живеем и разширим обсега на Божията нравственост. Членовете на тези три религии вярват, че Бог е сътворил Вселената и обхваща цялата материя с безпределната си сила; че е сътворил всички форми на живот по чудотворен начин; че е дарил всички човешки същества с душа; че през цялата история е изпращал пророци на човечеството, като Пророка Мохамед (Бог да го благослови и с мир да го дари) и Пророците Исус, Муса [Мойсей], Нух [Ной], Дауд [Давид], Ибрахим [Авраам], Исак и Юсуф [Йосиф] (Бог да ги благослови и с мир да ги дари); че е сътворил живота ни според определена съдба, а също така вярват и във Възкресението, Рая, Ада и ангелите.

Хората на Писанието и Мюсюлманите също така притежават общи морални ценности. Например в един свят, в който проституцията, хомосексуализмът и наркоманията, наред със себелюбието, алчността и безмилостността бързо се разпространяват, те придават значение и се стараят да живеят в целомъдрие, непорочност, скромност, жертвоготовност, почтеност, състрадание, милосърдие и безусловна любов.

Ние Мюсюлманите обичаме и уважаваме Пророците Мойсей (м.н.) и Исус (м.н.), които е известно, че са обичани и любими при Бог, и вярваме във всички Негови Пророци. Нещо повече, ние уважаваме Еврейските и Християнски вярвания, ценности и традиции, защото Бог е повелил да приканим хората на Писанието да се обединим в “едно общо слово”:

Кажи: “О, хора на Писанието, елате към едно общо слово между нас и вас ­ да не служим на друг освен на Бог и да не Го съдружаваме с нищо, и едни от нас да не приемат други за господари, освен Бог!” А отвърнат ли се, кажете: “Засвидетелствайте, че сме мюсюлмани!” (Коран, 3:64)

Това е нашият призив към Евреите и Християните: Като вярващи в Бога и Неговите откровения, нека се обединим във вярата, любовта и да се подчиним на нашия Господ и Създател, и да Му се помолим за просвещение. Когато Мюсюлмани, Християни и Евреи се обединят под това “общо слово”, когато те осъзнаят, че са другари, а не врагове, и когато видят, че истинските врагове са атеизмът и безбожието, то тогава светът ще се превърне в едно напълно различно място. Войните, антагонизмът, страховете и насилието ще достигнат своя край и ще възникне една нова цивилизация, основана на това “общо слово”, основана на любов, уважение и спокойствие.

Толерантността на Исляма към Християнството и Юдейството

Съществува основно различие между това как представителите на Божествено разкритите религии гледат един на друг. Юдейството не признава Християнството и Исляма, които са се появили след него, а Християнството пък признава Юдейството, но не признава Исляма, който се е появил по-късно. Ислямът обаче признава както Юдейството, така и Християнството като Божествено разкрити религии, които са се зародили чрез Божието откровение, и не гледа на тях като на системи на идолопоклонничество или със скептицизъм. А по-скоро се обръща към Евреите и Християните като към хора на Писанието и съветва Мюсюлманите да приемат и уважават техните вярвания:

Алиф. Лам. Мим. Тази Книга ­ без съмнение в нея ­ е напътствие за богобоязливите, които вярват в неведомото и отслужват молитвата, и раздават от онова, което сме им дали за препитание, и които вярват в низпосланото на теб и в низпосланото преди теб, и в отвъдния живот са убедени. (Коран, 2:1-4)

Тези айяти изобразяват Мюсюлманите като хора, които вярват в разкрития на Пророка Мохамед (Бог да го благослови и с мир да го дари) Коран, както и в по-рано низпосланите от Бог Писания: Писанията на Ибрахим [Авраам] (м.н.), разкритата на Муса [Мойсей] (м.н.) Тора (Петокнижие), Псалмите, низпослани на Дауд [Давид] (м.н.), и Евангелието, разкрито на Исус (м.н.). С течение на времето обаче тези книги били подправени и поради тази причина съдържат както правилни (напр. вярата в Бог, целомъдрието, Съдния ден и отхвърляне на идолопоклонничеството), така и неправилни сведения. В един айят е казано така:

Той ти низпосла Книгата с истината, потвърждаваща онова, което бе преди нея. И низпосла от по-рано Тората и Евангелието за напътствие на хората.. . (Коран, 3:3-4)

В един друг айят се казва следното относно Тората:

Ние низпослахме Тората с напътствие в нея и със светлина. Пророците, които се отдадоха, съдят юдеите според нея; също така равините и правниците ­ според онова от Писанието на Бог, което им бе поверено да го пазят, и му бяха свидетели. И не се страхувайте от хората, а се страхувайте от Мен! И не продавайте Моите знамения на никаква цена! А който не съди според онова, което Бог е низпослал ­ тези са неверниците. (Коран, 5:44)

В Корана е разкрито, че някои еврейски учени и равини “преиначават словата, размествайки ги” в Тората (Коран, 5:41) и ги предават погрешно: “Горко на онези, които с ръцете си пишат Писанието, после изричат: “Това е от Бог.” ­ за да го продадат на нищожна цена!...” (Коран, 2:79). Християните, от друга страна пък, правят сериозна грешка, като обожествяват Исус (мир нему) (Коран, 4:171). Това, че Бог разкрива тези грешки, обаче не означава, че хората на Писанието са в пълно невежество и грешка, защото Той също така разкрива, че някои от тях са силно набожни и отдадени на Бога:

Те не са еднакви. Сред хората на Писанието има и праведна общност ­ четат знаменията на Бог [и] в нощните часове, свеждат чела до земята в суджуд. Вярват в Бог и в Сетния ден, и повеляват одобряваното, и възбраняват порицаваното, и се надпреварват в добрините. Тези са от праведниците. Каквото и добро да сторят, не ще им се отрече. Бог знае богобоязливите. (Коран, 3:113-15)

Някои от хората на Писанието вярват в Бог и в низпосланото на вас, и в низпосланото на тях, смирени пред Бог. Те не продават знаменията на Бог на никаква цена. Те имат наградата си при своя Господ. Бог бързо прави равносметка. (Коран, 3:199)

Следователно отношението на един Мюсюлманин към хората на Писанието отразява предполагаемото съществуване на истински правоверни хора сред тях. Единствено Бог знае какво има в сърцата на хората и Той разкрива, че някои Евреи и Християни са спечелили Неговото благоволение.

НАЗАД