Радикалните тенденции, без оглед на техния произход, са една от най-опасните заплахи за световния мир и сигурност. Радикализмът означава защитаване на фундаментални и резки промени посредством безкомпромисна и твърда политика. Екстремистите целят именно такива промени, използвайки коварна и често агресивна политика. Една от характерните черти на радикализма е изпълненото с гняв поведение, което е видимо в речите, книгите и демонстрациите на неговите привърженици. Радикалните движения са направлявани от сляпо защитавани табута, вместо от съзнателно поведение, като в рамките на тези табута се формира една масова психология. Тази психология, от своя страна, може да излезе от контрол до такава степен, че хората повече да не знаят какво вършат или защо, да се превърнат в агресивни хора, които причиняват вреди на околните. В една такава среда, където вече не съществува взаимна толерантност и разбирателство, хората започват да изпитват неприязън към различните идеологии, религии или раси, без да знаят отсрещната страна какво мисли или дори без да изпитат необходимост да чуят или да се опитат да разберат какво защитава.

Невежеството позволява на радикализма да намери нови поддръжници, въпреки че представлява едно вредно и унищожително движение. Погрешно информираните или едностранчиво информирани хора са уязвими за екстремистките движения, като усвояват техните идеи, без да размислят внимателно над тях. Ето защо образованието е важна страна на идеологическата борба срещу радикализма.

В наши дни може да бъде забелязан радикализъм както сред Християните и Евреите, така и сред Мюсюлманите. С тази ситуация се злоупотребява и от нея се възползват защитниците на изложената от Самуел Хънтингтън теория за сблъсъка на цивилизациите. Нападенията от 11 септември срещу САЩ и създалата се след това обстановка са ясен показател за размера на опасността, която радикализмът представлява за световния мир. Фактът, че много хора смятат тези нападения за извършени от името на Исляма, е резултат до голяма степен от предубеждението срещу Мюсюлманите и погрешното разбиране на Исляма. Имайки предвид, че Ислямът забранява всички действия на насилие и агресия, то почти целият Ислямски свят порица тези терористични нападения. Мюсюлманите се молеха заедно с Християните за невинните хора, загубили живота си, и американските Мюсюлмани се стекоха на помощ на пострадалите от нападенията. Въпреки това предубеждението към Мюсюлманите в Америка и някои Европейски страни значително нарасна и беше съобщено за случаи на насилие. Аргументите на тези екстремисти, чиято цел е да разделят света на два воюващи полюса, създадоха една атмосфера на тревога.

За да можем да премахнем радикализма и неговите разрушителни последици, трябва да бъдат организирани културни и образователни кампании, които да достигнат до всички прослойки на обществото. Можем да изброим накратко темите и задълженията на различните обществени слоеве, които тази програма трябва да покрива, ето така:

•  Радикализмът е екстремистка тенденция, която е несъвместима с истинския религиозен морал. Представянето на този факт с всичките му доказателства е от значение за идеологическото поражение на екстремистите, които твърдят, че действат от името на религията. На хората от трите Божии религии трябва да им бъде съобщено, че носят отговорността да бъдат милостиви, търпеливи, внимателни, дружелюбни, учтиви и почтителни. Трябва да бъдат осведомени, че Бог забранява насилието, агресията и всичко, което би наранило невинни хора. Те трябва да осъзнаят, че е погрешно да вървят по този неправеден път. Благодарение на тези усилия обществото ще разбере, че всички екстремисти, които уж действат от името на религията, но в действителност защитават нетолерантността и насилието, са заблудени лъжци и по този начин ще бъде предотвратено увеличаването на техните поддръжници.

•  Трябва да бъде съставена програма, която да дава пълна и точна информация относно всички страни, въвлечени в конфликта, така че да стане възможен международният диалог. Една значителна стъпка към взаимно дружеските отношения е създаването на среда, в която Евреи, Християни и Мюсюлмани да могат да опознаят по-добре вярванията, традициите и ритуалите един на друг. Това може да бъде постигнато посредством културни и образователни програми. Когато хората започнат да познават един другиго по-добре, те ще осъзнаят, че имат много общи неща. Това от своя страна ще направи помирението изпълнимо. Мюсюлманите, Християните и Евреите трябва да разкажат един другиму за собствените си мирогледи в рамките на това, което им е повелено в Божиите книги, и по този начин да предотвратят взаимното недоразумение и радикализъм, причинени от липсата на правилно знание.

•  Медиите трябва да подкрепят културните дейности, необходими за създаване на среда, благоприятна за международния диалог. Те трябва да се въздържат от любовта си към сензациите, които подтикват към насилие и дискриминация, и да се съсредоточат върху излъчвания, които поощряват сдържаността и толерантността. Внимателно подготвените предавания от западните медии ще изиграят важна роля за премахването на съществуващото в момента широко разпространено антимюсюлманско предубеждение. Мюсюлманските медийни организации от своя страна пък трябва да се въздържат от излъчвания и мнения, които пораждат омраза към немюсюлманите, и вместо това да се съсредоточат върху културното и духовно образование на Ислямския свят.

•  Еврейските, Християнските и Мюсюлманските религиозни лидери и модулатори на мнения трябва да идентифицират хората, които са склонни да представят някои митове и погрешни вярвания като част от религиозния морал. Те трябва да научат хората, че Бог заповядва на хората да бъдат уравновесени и благи, и че всички форми на екстремизъм са противни на религиозния морал. Политическите лидери трябва да подкрепят тази кампания за възбуждане на съзнанието, за да попречат на екстремизма в обществото и да подготвят почва за умереност.

Тези и подобни съвместни усилия ще премахнат условията, които благоприятстват радикализма. В допълнение, вярващите трябва да започнат да проявяват искрено уважение към вярванията и ценностите на другите. В 113 айят от сура Бакара на Корана Бог разкрива как Юдеите твърдят, че “Християните не се основават на нищо”, и обратно. В действителност обаче Бог знае най-добре кой е прав, и затова истинските вярващи трябва да се стремят да се доближат до Господ, вместо да се обвиняват взаимно. Те трябва да се съсредоточат в усилване на искреността си и да полагат усилия да спечелят Божията милост и благоволение. Следният айят разкрива как хората, които правят обратното, грешат:

И рекоха юдеите: “Християните не се основават на нищо.” И християните рекоха: “Юдеите не се основават на нищо.” А четат Писанието. Така и незнаещите изричат подобни думи. Бог ще отсъди помежду им в Деня на възкресението за онова, по което са в разногласие. (Коран, 2:113)

Отстраняване на вредите, породени от Еврейските, Християнските и Мюсюлмански екстремисти, е възможно единствено ако всички умерени, миролюбиви, цивилизовани и истински набожни хора се обединят и формират един съюз. Един такъв съюз ще срази тези, които представят войната и сблъсъците като единствен избор, ще опровергае твърденията на тези, които се застъпват за демонстрирането на сила като за единствен начин за постигане на сигурност, и ще предотврати бъдещото проливане на кръв, сълзи и материални вреди.

Друг важен начин за справяне с радикализма е показване на неправилността на движенията и идеологиите, които поощряват екстремизма. В следващите страници ще разгледаме подробно грешките на радикалните Еврейски и Християнски движения. Но преди това трябва да напомним, че и Ислямският свят трябва да бъде доста внимателен по отношение на радикализма.