Всеки, който разгледа безпристрастно Ислямската история и взаимоотношенията между Мюсюлманите и Евреите и Християните, живели под Ислямска власт, ще се натъкне на следния факт: хората на Писанието винаги са живели в мир и спокойствие под Ислямско управление. Понякога Евреите и Християните, които са били потиснати от собствените си религиозни или политически управници, са търсели убежище и безопасност в Мюсюлманските държави. Най-съществената причина, поради която хората на Писанието са водели един толкова спокоен живот по Ислямските земи, е това, че поведението и отношението на Мюсюлманите към тях се определя от морала на Корана.

Ислямът, една религия на мир и разбирателство, изисква вярващите да се отнасят към всички хора със справедливост и респект. Благочестивите Мюсюлмани са толерантни, незлопаметни, скромни, разбрани, благи, искрени и честни. В действителност Бог им заповядва да бъдат справедливи, дори когато това противоречи на техните или на интересите на семействата им; да нахранят първо сираците и пленниците, дори и те самите да са гладни; и да бъдат самопожертвувателни, търпеливи и решителни в добрите дела. Един вярващ, който е носител на тези качества, същевременно е и по-толерантен и към представителите на другите религии. Когато се обръща към някой невярващ, той прави всичко възможно, за да го напъти по правия път, да трогне неговото съзнание и да стане средство този човек да приеме един целомъдрен живот, което е възможно единствено ако Бог го дари с вяра. Долуцитираните айяти разкриват, че Бог управлява хорските сърца и че единствено Той може да ги просветли:

... Да, на Бог е цялата повеля. И нима вярващите не знаят, че ако Бог пожелае, Той ще напъти всички хора? ... (Коран, 13:31)

Не ти напътваш, когото обичаш, а Бог напътва когото пожелае. Той най-добре знае напътените. (Коран, 28:56)

Отговорността на Мюсюлманите е единствено да разкриват истината и да призовават хората към вярата, защото никой не може да бъде накаран насила да повярва. Бог повелява така:

Няма принуждение в религията. Отличи се вече истината от заблудата. Който отхвърли сатаните и повярва в Бог, той се обвързва с най-здравата връзка, която не се къса. Бог е всечуващ, всезнаещ. (Коран, 2:256)

Мюсюлманите естествено съблюдават нравствеността, на която ни учи Коранът, и в своите отношения с хората на Писанието. Например в Корана се казва, че Мюсюлманите трябва да уважават вярванията и личността на Християните и Евреите, да ги защитават и да бъдат милостиви към тях, защото те са събратя във вярата в съществуването и единствеността на Бог, Неговите ангели и пророци, Съдния ден и необходимостта от съблюдаване на религиозния морал.

Бог също така разкрива, че Християните и Евреите, които вярват в Него и Съдния ден и вършат праведни дела, ще получат най-справедливата награда за своята добродетел:

Онези, които вярват, и юдеите, и християните, и сабеите, онези [от тях], които вярват в Бог и в Сетния ден, и вършат праведни дела, имат наградата си при своя Господ и не ще има страх за тях, и не ще скърбят. (Коран, 2:62)

Ето така всички, които вярват в Бог и в Съдния ден, и вършат праведни дела, ще бъдат благовестени. Правоверните ще получат спасение и щастие. В 48-и айят от сура Маида на Корана се казва, че “за всеки от вас сторихме закон и път” и трябва да се “надпреварвате в добрините”. Молба към всички искрени вярващи е да живеят праведно и да се надпреварват в добрите дела. Поради тази причина Мюсюлманите не могат да бъдат безкомпромисни и нетолерантни към хората, които подобно на тях вярват в Бог и са праведни. Историята на Исляма доказва това.

СТАТИЯ 1: Свобода на вярата и богослужението по Ислямските земи

СТАТИЯ 2: Спокойствие по време на Ислямското управление

СТАТИЯ 3: Юридическият статут на хората на Писанието в Мюсюлманските общества